България е най-засегнатата от енергийна бедност държава в Европейския съюз

България запазва нежеланото първенство на най-засегнатата от енергийна бедност държава в Европейския съюз. Новата Националната карта на енергийната уязвимост на домакинствата в България*, изготвена от WWF България и Института за икономически изследвания при БАН, очертава тревожната реалност — около 1,8 милиона души (30% от населението) живеят под линията на енергийната бедност, спрямо европейската средна от 11%.

Тези числа стават особено критични в светлината на новата европейска схема за търговия с емисии (ETS 2), която от януари 2028 г. ще обхване сградния сектор и автомобилния транспорт. За първи път имаме ясна картина не само на мащаба, но и на географското разпределение на проблема, както и на конкретните групи, които ще понесат най-тежкия удар от предстоящите промени.

ETS 2 е нов въглероден пазар на Европейския съюз, който въвежда цена върху емисиите от изгарянето на горива в сектори, които досега не бяха обхванати от основната схема за търговия с въглеродни емисии на ЕС. За разлика от първата ETS система, която регулира големи промишлени предприятия и електроцентрали, ETS2 е насочена към "нагоре по веригата" (upstream) - доставчиците на горива.

Според ETS 2 доставчиците на изкопаеми горива (бензин, дизел, природен газ, мазут и въглища) ще трябва да купуват квоти за всяка тон CO2, отделен при изгарянето на тези горива. Целта е намаляване на емисиите в обхванатите сектори с 42% до 2030 г. спрямо нивата от 2005 г..

Очаква се системата да заработи напълно през 2027 г. или 2028 г. (при много високи цени на енергията стартът може да бъде отложен с една година).

ETS 2, която ще обхване секторите сгради и пътен транспорт, е обект на интензивни дебати през последната година, което стана причина да се забави въвеждането ѝ.

През ноември 2025 г. страните членки на ЕС и министрите на околната среда предложиха отлагане на старта на ETS2 с една година - до 2028 г.. Първоначалният план предвиждаше системата да заработи напълно през 2027 г.

Държави като Полша, Чехия, Словакия и България изразиха сериозни опасения и настояха за смекчаване на правилата или отлагане, за да се избегне рязък скок в цените на горивата и отоплението.